Народен празник на всички лечители, врачки, баячки и билкари; правячи (чакръкчии); в някои краища е ден и на магьосниците. Свързан е с вярата в светите лечители Козма и Дамян. На този ден жените не работят нищо, за да не се разболее човек от семейството или домашните животни. Единственото, което могат да правят, е да месят хляб и да го раздават за здраве. Вечерта срещу празника болни, слепи и недъгави хора отиват да преспят в църквата или в параклиса, посветен на светците, а на сутринта се измиват на аязмото. Често се правят курбани.
На този ден народните лечители разпределят билките, набрани на Еньовден. В някои райони ходят на гости при баячи и лечители, носят им подаръци - кокошка, баница, питка, вино и зелени паници.
Езическият празник на баячките с течение на годините успешно се е адаптирал към деня на християнските светци-лечители Козма и Дамян и остава с постоянно фиксирана дата в календара.
В основата на ритуалите е одухотвореното схващане за болестта. Поради своята вредоносна същност тя често е олицетворявана като грозна, дрипава и зловеща жена, която обикаля нощем и тропа по портите на хората. Отворят ли й, те тутакси заболяват. Всички елементи в тази представа са в парадигматична връзка: грозота-старост-нощ-женско начало. Те маркират принадлежност към злото и смъртта (хаоса). Болестта идва от далечни краища (отвъд гори и планини) - от чуждото, неусвоено пространство, мястото, от което пристигат само злини.
И така, болестта, злото извършват пробив в окултурената зона и нарушават хармонията и реда, хаосът заплашва да надделее над космоса. За възстановяване на първичния ред, т.е. за изгонването на болестта обратно в неусвоеното пространство, е необходим медиатор, човек, който има връзка с отвъдното и стои на границата между световете.
Този медиатор, притежаващ свръхсила, е баячката, знаеща тайните и на билките. В нейна чест (и за спечелване на закрилата и благоволението й) са жертвоприношенията на животни (птици), както и ритуалното даряване (цветът на паниците - зеленият, е символ на жизнеността, свежестта, природата; т.е. на онази сила, която е призвана да победи мрака, студа, смъртта).
Християнският култ към двамата братя лечители е особено разпространен в Източната Римска империя (III в.). Най-ранните изображения върху икони у нас датират от XII в. Своята популярност братята дължат на умението да лекуват. Тяхното житие е изпълнено с много чудотворства, свързани с изцелението на глухота, слепота, гноящи рани и др.
Поради това е и широко разпространено названието към тях като св. Врачове или Врачи, както и св. безсребренници Козма и Дамян ­ тъй като не вземали никакво възнаграждение.
Двамата братя живели в околностите на Рим през ІІІ век. От младини били възпитани в християнско благочестие. Изучили лекарското изкуство, за да помагат на ближните. Бог им дарил и чудотворна сила да лекуват всякакви болести. Лекували, подпомагали бедни и страдащи, хранели гладни, обличали сиромаси и поучавали всички в Христовото учение. Много езичници поели по пътя на спасението.
Някои езичници обаче донесли на властта в Рим, че Козма и Дамян са християни. По молба на съселяните им, след като дълго отказвали, се скрили в пещера. Пристигналите царски войници като не ги открили, взели със себе си някои други хора от селото, вероятно да ги подложат на изпитания и да узнаят къде е убежището на двамата братя. Козма и Дамян като узнали това, излезли от пещерата, настигнали войниците и им казали: “Оставете невинните. Ние сме лицата, които търсите.” На следния ден двамата братя били изведени на съд. Поискали от тях да принесат жертва на езическите богове. Заплашили ги с мъчения. Но в същия миг царят се поболял - главата му се извърнала назад. С молитвите на двамата целители той оздравял и за благодарност ги освободил.