“Родено от мрака в утробата на Майката-Земя, Мабон – Детето на Светлината, преминава през кръга на времето и стига до неговия център в зенита на годината, когато тържествуват светлината и плодородието”.
Албан Херуин е денят на лятното слънцестоене – най-дългият ден в годината. Името означава “светлината на морския бряг” – повратен момент в годината, разположен върху пресечната точка между “Светлината на Земята” (Албан Ейлер, пролетното равноденствие) и “Светлината на водата” (Албан Елюд, есенното равноденствие). Празникът на лятното слънцестоене е свързан с апогея на силната, активна слънчева енергия, символизирана чрез коронацията на Царя на Дъба – Бог на нарастващия ден. След коронацията си Царят на дъба предава постепенно пълномощията си на своя брат-близнак – Царя на бръшляна – бог на нарастващата нощ. От този момент нататък дните стават все по-кратки.
Слънцето напуска двойствения въздушен знак на Близнаци и навлиза в основния воден знак на Рака. “Светлината на брега” е мястото, където се срещат морето и земята.
Основното послание на този празник е търсенето на обединяване и баланс на двете противоположни сили.